Новини и събития

Еврокомисар Илиана Иванова на работна среща в Аграрен университет- Пловдив

16.11.2023

Еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Илиана Иванова проведе работна среща в Пловдив с регионалната иновационна екосистема. Инициатор и домакин на кръглата маса беше Аграрен университет-Пловдив, а темата на срещата бе инициативата на Европейската комисия Регионални иновационни долини и партньорството между образование, наука и бизнес. 

„Много се радвам, че съм днес в Пловдив, за да се срещна лично с местната екосистема, за да говорим по същество и да обсъдим конкретни действия. Регионалните иновационни долини са гореща тема в Брюксел, предвидени са 100 милиона евро за развитие на сто Регионални иновационни долини в Европа. От България има 2 одобрени кандидатури- от Пловдивски и от Северозападен регион. Затова съм тук- са обсъдим заедно с какво мога да помогна на европейско ниво.“

Ректорът на Аграрен университет- Пловдив проф. Христина Янчева и заместник-ректорът по научна и проектна дейност проф. Владислав Попов посрещнаха на работната среща и заместник-министъра на образованието и науката проф. д.ф.н. Генка Петрова, областния управител на Област Пловдив Илия Зюмбилев, новоизбрания кмет на Община Пловдив Костадин Димитров, председателя на Селскостопанска академия проф. Виолета Божанова, заместник-ректори на пловдивските висши училища, представители на Министерството на земеделието, научни центрове, ръководствата на Тракия икономическа зона, браншови асоциации, стартъпи и НПО.

Комисар Иванова подчерта, че Регионалните иновационни долини предвиждат тясно взаимодействие между бизнес, образование и наука, като целта е да бъде наваксан процесът на изоставане на някои региони в  Европа. “Опитваме се по всякакъв начин да стимулираме и подпомагаме сближаването на регионите не само чрез кохезионната политика, но и с програми като тази”.  Илиана Иванова това е една прекрасна възможност, а в Пловдив има изключително добри научноизследователски общности, университети и бизнес. “Западните Балкани са обект на сериозни дебати в Европейската комисия, като се цели засилване на подкрепата в иновациите, образованието и научните изследвания. Освен "Хоризонт Европа", има и много други програми от ЕС, структурни фондове, национално и местно финансиране, а целта на тези Регионални иновационни долини е да поставят платформата, чрез която може да се осъществи този обмен и да се търсят тези допълнителни възможности за финансиране”, обясни още еврокомисарят. Тя изрази мнение, че развитието на Регионалните иновационни долини е бъдещето, защото дори силните иноватори не могат да бъдат конкурентни на международната сцена самостоятелно, а трябва да работят заедно. Иванова коментира, че в Европейската комисия се работи по опростяване на процедурите с цел те да станат по-достъпни. Заместник- министър Петрова увери, че МОН подкрепя всички инициативи на ЕК и обеща още по-задълбочена работа от страна на министерството. Проф. Петрова обърна внимание, че в европейските научни екипи липсват български кадри и че трябва да се дава път в Европа на отлични наши млади учени, които да работят за интегрирането на България в европейските научни мрежи. Мария Христова от Министерство на земеделието, която е и член на Regional Innovation Scheme Policy Council на EIT Food, обърна внимание, че е нужно най-вече изграждане на капацитет за партньорства на национално и европейско ниво, които да кандидатстват заедно по проекти на ЕК, защото институциите и бизнеса в момента нямат необходимите възможности за това. Тя посочи, че в България има иновативни, знаещи и можещи млади хора, които имат нужда от подкрепа и професионално ориентиране, от свързването им с научните центрове и бизнеса. Христова даде пример с български стартъпи за алтернативни протеини и регенеративно земеделие, но подчерта, че бизнеса не се възползва достатъчно от възможностите за финансиране. Проф. Владислав Попов, който е и хъб мениджър на EIT Food България, добави, че Европейския институт за иновации и технологии в храните дава добри възможности за професионални обучения и финансиране на млади предприемачи  в агро-хранителния сектор, но е нужен интегриран национален подход за свързване на трите основни стълба- образование, наука и бизнес. Като успешен пример за колабориране проф. Попов посочи наскоро одобрения съвместен проект за Център за компетентност „Агрохранителни системи и биоикономика"- обединение между Университет по хранителни технологии- Пловдив, Аграрен университет- Пловдив и Селскостопанска академия. “Обединението ще създаде модерен мултидисциплинарен научен комплекс с разпределена изследователска инфраструктура в областта на агроекологията, растителното здраве, прецизната растителна селекция и преработката на храни и хранене, която ще подпомага преминаването на обществото ни към устойчива система за производство на биоресурси и качествени и здравословни храни и към кръгова биоикономика. Целта е да се постигне дигитална трансформация на целия агрохранителен сектор и да надгради инфраструктурния, научния и иновационен капацитет на университетите и изследователските организации в областта“, поясни проф. Попов.  Проф. Божанова посочи, че мултидисциплинарните екипи в които ССА участва, правят много научни разработки, които могат спокойно да влязат в земеделието като иновации, но и че финансовата подкрепа на държавата и ЕС е много важен фактор за такава успеваемост. 

Относно модернизирането на образователните програми, проф. Христина Янчева посочи успешния опит на европейските алианси- обединения от европейски университети от различни страни по тематични области. Аграрен университет- Пловдив е партньор в алианса UNIgreen- първият „зелен“ европейски университет по аграрни, биотехнологични и природни науки. Комисар Иванова допълни, че ЕК силно стимулира и финансира създаването на европейските алианси, които ще бъдат основен приоритет на комисията в бъдеще и насърчи пловдивските висши училища да търсят възможности за включване в бъдещите алианси.

За бурното индустриално развитие на област Пловдив, нарастващите инвестиции и разкриването на много нови работни места, разказа Катя Стайкова от Тракия икономическа зона, но посочи като значителен проблем липсата на свързаност и синергия между образование, наука и бизнес. Тя сподели, че технологичният трансфер, иновационните и научни разработки и експертният труд често липсват като интеграция в работните процеси на бизнеса поради липса на комуникация и национална стратегия за свързване на тези звена.  Успешният пример за инвестиции от европейско финансиране и синхронизация на трите стълба (образование, наука и бизнес) дойде от основателя на стартъпа за алтернативни протеини “Насекомо”- Ксавие Марсенак. 

Комисар Иванова призова всички присъстващи да се срещат по-често и да работят повече заедно, защото регионът има голям потенциал; че ЕК подкрепя развиващите се региони, но и че партньорството на местно ниво е дори по-важно; призова местните и държавните власти да се включват повече в настоящите и бъдещи процеси, а бизнеса по-смело да се решава на инвестиции в научна дейност. Г-жа Иванова увери участниците, че упорито ще работи до края на мандата си в интерес на страната.
След срещата комисар Иванова разгледа кампуса на Аграрен университет, поговори със студенти и преподаватели и ги поздрави за усилията им.  Тя посети и лаборатория по растителни биотехнологии, която е оборудвана със съвременна апаратура за ускорено размножаване и ин витро култивиране на растения. Комисар Иванова научи, че в нея са разработени и успешно се прилагат системи за регенерация на полски култури и овощни видове, лози и декоративни растения. Беше демонстриран и резултатът от научните разработки по два европейски проекта-  извлечено масло от полската култура камелина, която е изследвана и изтествана в базите на Аграрен университет- Пловдив. Доц. Марчева обясни на комисар Иванова, че последните проучвания са финансирани от ЕС и са свързани с опазване и оптимизиране на биоразнообразието в агроекосистемите, чрез отглеждане на алтернативни култури, като камелина и карината, които се отличават с много добра адаптивност към стрес и високо качество на продукцията. В контекста на климатичните промени и повишаващото се търсене на функционални храни за подобряване на здравето на хората, подобни изследвания дават възможност на фермерите не само да подобрят състоянието на агроекосистемите, но и да постигнат устойчива реализация на различни растителни продукти и да се включат в повече вериги на кръговата биоикономика.